Българинът Христо Гелов, който превръща в картини пешеходните пътеки в Испания

5– Г-н Гелов, вие сте българинът, който превърна черно-белите пешеходни пътеки в гр. Торрелодонес (провинция Мадрид, Испания) в произведения на изкуството. Вашият проект “Funnycross“ се превърна в сензация. Разкажете как се зароди тази идея?

Винаги съм виждал градската среда, с някои изключения, като една огромна сива маса, която през последните години ме е провокирала да търся по творчески път начин тя да бъде облагородена. Идеята се роди като една временна арт интервенция в градската среда, която цели да я направи по-привлекателна и хуманна, вкарвайки цветни акценти в нея.

– Като изкуството ли ги възприемате или като средство за подобряване на пътната безопасност в градска среда?

 Не бих казал, че са произведения на изкуството. Възприемам ги като временна арт интервенция и като артистична алтернатива за повишаване на видимостта на пешеходните пътеки. Искам да подчертая, че това няма за цел да променя пътната маркировка, в случая на пешеходните пътеки, а едновременно да подчертае присъствието и спазването им. Това е и идеята на социалната и чисто функционалната страна на проекта.

– Има ли изследване, което да доказва, че ако „зебрите” са шарени ще намалеят катастрофите?

 Не съм запознат дали има такива изследвания, тъй като не е моя компетентност.

 – Правен ли е анализ дали наистина хората са повлияни по някакъв начин от преобразяването на пешеходните пътеки?

 Предварително не. В  случая интуитивно се е използвал принципът на контраста.

 – Как се разбрахте с кметството да Ви даде картбланш?

 Предложих проекта на кметството и беше приет с голям интерес. След което беше подложен на социален дебат в социалните мрежи.

– А как се разбрахте с испанския КАТ?

Техническият екип на кметството се консултира с испанския Закон за движение по пътищата и със специалисти по безопасността на движението дали тази интервенция е легална или не. Имаше прецеденти, където кметствата са подсилвали въпросната маркировка с червен или син цвят. Мисля, че и в България се случва нещо подобно.

– Шофьорите не се ли объркват от този „килим” на пътя – вероятно има такива, които не разбират, че това е „зебра”?

Това беше една от критиките в дебата по проекта и беше анализирана. За да се избегне този вид объркване, в дизайна е защитена специфичната маркировка на пешеходната пътека, тоест цветовете не засягат нейната форма и цвят. Използвани са геометрични фигури различни като обем и форма от специфичните бели линии на „зебрата” с цел те да не се конкурират с маркировката.

– Колко пешеходни пътеки сте преобразили досега и за какъв период? И има ли значение за шофьорите и пешеходците как ще бъдат съчетани цветовете, за да сигнализират по-силно, или това е само плод на творческо виждане?

Проектът се изпълни в 2 фази. В първата фаза се „трансформираха“ 5 пешеходни пътеки пред 4 училища. След 5 месечен срок, благодарение на положителното възприемане както от страна на жителите на града, така и от няколко асоциации за хора със зрителни увреждания, се премина към втората фаза, където се преобразиха още 18 пешеходни пътеки. Разпръснати в градската среда, те мислено формират и маршрути към училищните заведения, и към местата за спорт и отдих. Периодът на времетрайността на боите е между 12 и 18 месеца. Не мога да кажа дали има значение как да са съчетани цветовете, за да сигнализират по-силно. В случая е плод на творческо виждане и както споменах по-горе съм използвал принципа на контраста.

– Колко струва изрисуването на една пътека? С какви материали се борави, има ли нещо специфично?

Не струва много. Специфичното е първо да се намират на място, където скоростта е ограничена до 30 км в час. Използват се бои с ниска плътност и със засилена противохлъзгаща характеристика. В случая се използваха полиуретанови бои от два компонента.

– Тези пъстри пътеки можеха да бъдат на Велико Търново. Защо във Вашия роден град отхвърлиха идеята Ви, която Ви направи популярен в Испания?

В Търново представих проекта на отдел „Култура”. Първоначално беше приет много положително, но не знам след това къде е бил спрян. В интерес на истината не съм очаквал тази ковертура не само в Испания и България, но и в целия свят.

– Готвите ли проекти, които биха променили по сходен начин градската среда у нас?

Една от основните посоки в моите творчески и професионални търсения е градската среда или изкуството в публичното пространство. В момента разработвам проекти, предимно свързани с тази среда. Разбира се, че ако в България има интерес с удоволствие бих реализирал проекти и тук.

автор: Ваня Георгиева

"Българинът Христо Гелов, който превръща в картини пешеходните пътеки в Испания", 5 out of 5 based on 2 ratings.
(Visited 192 times, 1 visits today)