Кажи ми как шофират, за да ти кажа каква им е държавата

Един априлски ден Джеймс О`Мали от City Metric се озовава по работа в румънската столица Букурещ и буквално е втрещен. „Светофарите бяха както стартови позиции – с пет коли, застанали една до друга, за да се изпреварват в двете ленти на пътя. Колите минаваха една до друга с висока скорост. Изобщо сядането зад волана и излизането по улиците на Букурещ не е за хора със слаби сърца”, възмущава се чужденецът.

Тогава му хрумва нещо много интересно: „Кажи ми как шофират, за да ти кажа каква им е държавата!” Идеята му е, че безумието на шофьорите по пътищата на дадена държава може да разкрие много за развитието на тази страна, за качеството ѝ на управление, за спазването на правилата… „Пътищата са перфектен микрокосмос на това, което държавата прави в по-големи мащаби”, смята той. И скрепява хипотеза си с много статистически данни и икономически показатели.

Докато четете това, вие сигурно се питате:”Ама този Джеймс О`Мали да не е бил в България!”

Това, което е важното за нас е, че тезата на Джеймс ни дава един от възможните отговори защо след близо 60 промени в Закона за движение по пътищата шофьорите агресори не намаляват, убитите на пътя – също. Бързият отговор е: Защото е нужна достатъчно силна държава, която да наложи спазването на правилата!

Според оценка от 2013 от World Justice Project за спазването на върховенството на закона България е сред „първенците” с 51% (тоест склонни сме да пристъпваме правилата), Афганистан е с 35%, Румъния дори стои по-добре от нас – има  62%, Великобритания е със 78%, а Норвегия е лидер с 86%. 

Склонността да газим закона се отразява по крайно неблагоприятен начин на жертвите по пътищата и на поведението на водачите. Българският шофьор не спазва написаните правила. От една страна, защото и другите го правят, а от друга – защото знае, че ще му се размине, тъй като контролът не е на ниво.

Затова не е чудно, че колкото и пъти да се променят законите и да се завишават глобите, каквито и драконовски мерки да се взимат срещу пътните джихадисти, твърде малко от тях ще се притесняват, ще намалят скоростта, ще „ударят спирачките”. Нарушаването на правилата е толкова масова практика, че нито КАТ е в състояние да налагат спазването на закона, нито законодателят е в състояние да измисли начин да налее разум в нечии шофьорски глави. Положението, изглежда, отдавна е изпуснато. Тотално!

Ето и последният възмутителен пример! Поредица от няколко брутални катастрофи нагнети до такава степен общественото напрежение миналата година, че стана причина за нова серия законодателни промени. Не можем да не признаем, че нямаше политическа воля. Седнаха депутати от различни парламентарни групи, предложиха редица промени, които трябваше да запълнят правния вакуум, за да не могат нарушителите рецидивисти на пътя и потенциалните шофьори убийци да се измъкват. Глобите за скорост скочиха двойно, гласуваха дерегистрация на автомобили при шофиране с алкохол, дрога или неправоспособност, приеха се сериозни санкции за организатори и участници в гонки и т.н. Все разумни мерки.

Всички, който следят отблизо темата за пътната безопасност, очакваха с нетърпение как ще резонират промените това върху общественото мислене, как ще се отразят те върху поведението на автомобилиста?

Засега промяна няма. Два месеца след влизането на последните промени в сила равносметката е тъжна. Вместо да намаляват, стреснати от драконовските мерки, нарушителите се увеличават. Така например според данните на националната полиция за периода от 13 до 19 март са регистрирани рекордно голям брой нарушения – 17 395. За сравнение през същия период на миналата година, докато действаха още старите правила, е имало с около 4000-5000 по-малко.

И още малко числа. В първата седмица след влизането на новите наказания (от 23 до 29 януари т.г.) е имало регистрирани 10 500 нарушения. След това всяка седмица нарушенията прогресивно растат. Виж, през първото тримесечие на 2016-та обстановката е по-спокойна. Вероятно някой ще възрази, че катаджиите са започнали да си гледат по-съвестно работата и затова хващат повече водачи в прегрешение. Това може и да е така, но пък от друга страна са налице и повече нарушения, за които се издават електронни фишове (тоест при констатирането им няма човешка намеса) при същия брой автоматизирани системи за заснемане на нарушители.

Досега по полицейски данни заради алкохол, дрога или неправоспособност са свалени табелите на близо 1000 автомобила (от 21 януари досега). Най-тревожното е, че тази крайна мярка не стресна най-рисковите водачи. Преди всяка седмица хващаха средно по около 500-600 водачи без книжки, сега е същото. Константно число си останаха пияните и дрогираните.

Тук изобщо няма да засягаме проблема защо при стотици засечени всяка седмица само малцина остават без табели, но това е тема за друг анализ!

автор: Ваня Георгиева

"Кажи ми как шофират, за да ти кажа каква им е държавата", 5 out of 5 based on 4 ratings.