България с 29 катаджийски камери на 1 милион жители, а Швеция – със 130 камери

През 2008 г. делегация от родното МВР заминава за Франция, за да проучи техния модел за пътна безопасност, успял за кратко време да намали броя на катастрофите и на жертвите. Също както у нас сега, до 2002 г. западноевропейската страна има тежки проблеми с автомобилните злополуки. Властите обаче започват мащабна общонационална кампания срещу пътната инцидентност, в която са включени всички държавни институции. Създаден е фонд за купуването на близо 3000 камери за денонощно видеонаблюдение особено по урбанизираните пътни артерии. Променят се законите, въвеждат се драконовски мерки срещу водачите нарушители, глобите се завишават драстично. Резултат – спасен е животът на хиляди хора, а Франция вече е извън списъка на страните с висок риск от катастрофи.
Заради всичко това при въпросната визита във Франция българите пожелали да заимстват френския модел. Чуждите колеги решили да помогнат – отзивчиво поискали информация за дължината на пътната мрежа у нас, броя на населението и на автомобилите, транзитния поток, критичните отсечки и т.н. На база на данните те преброили, че по нашите шосета трябва да бъдат монтирани 400 стационарни камери, които да следят за шофьори нарушители.
И така днес, 10 години след онова посещение във Франция, българската Пътна полиция разполага с едва половината техника за контрол на скоростта – около 200 стационарни, мобилни и триноги камери за цялата пътна мрежа. Забележете, че оценката е правена преди да се изградят много нови пътища и отсечки на магистралите. Ако сега проектът се ревизира, то вероятно ще излезе, че нуждата от камери по критичните пътни отсечки е още по-голяма.
200 системи за контрол на скоростта са приблизително по 29 уреда на един милион души население. Според Държавната комисия по безопасност на движението през 2016 година те са били дори още по-малко – 20 камери на 1 млн. жители, докато в Швеция например наситеността с камери е 6,5 пъти повече (към 2016 г.) – падат се по 130 камери на милион души. Подобна е разликата и с други европейски страни като Франция, Испания и др.

Същевременно статистиката за миналата година сочи, че България е на второ място в ЕС по убити хора – 95 души на един милион души, а Швеция е с най-малко – 25 на 1 млн. жители.

Достатъчни ли са 200 камери на 3 млн. автомобила?

Не може да се твърди, че техническите средства са панацея срещу многото пътни злополуки и високата смъртност. Но те са единственият начин за контрол на скоростта.
Обикновено камерите на КАТ ядосват българският шофьор, те са крайно непопулярна мярка за пътната безопасност, която събира негативи към органите на реда. Рядко в развитите държави обаче ще видите униформени полицаи край шосето, а още по-необичайно – да махат с палка в ръка. В същото време там дисциплината е на доста по-високо ниво, защото техните шосета са под наблюдение на стотици камери, които щракват и при най-малкото нарушение. Ако това в някаква степен стане и при нас факт, хем униформеният ще изчезне от очите на българския шофьор, хем същият този шофьор няма да вика, че катаджията е подкупен.
В момента у нас отново върви дискусия за изцяло нова концепция на Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Но някак си отново липсва сериозен разговор за необходимостта от ускорено изграждане на мрежа от технически средства и системи за контрол. Защо най-накрая не се отдели една сериозна сума пари, с която да се купи толкова техника, колкото е нужна? Другото важно нещо е най-накрая да се измисли работещ механизъм за събиране на глобите от онези, които хем нарушават правилата, хем избират да не си плащат санкциите до отпадането им по давност. А това в крайна сметка е и нечестно спрямо тези, които, когато сгрешат, отиват и си плащат санкцията.
Това, което засега се предлага и вероятно ще влезе в новия закон, е, че камерите на КАТ ще започнат да снимат за превишена скорост без никакъв толеранс за шофьорите. Глобата за всеки, който мине с повече от 3 км/ч над ограничението покрай радар, ще бъде 20 лева.
Не само у нас, в Европейския съюз, превишаването на скоростта също е сериозна причина за трагедиите по пътищата. Според оценка на международни експерти всяко четвърто пътно транспортно произшествие е свързано със скоростта, Те са пресметнали, че ако се ограничат тези нарушения биха се спасили 10 000 живота в рамките на страните от общността.
Според КАТ обаче проблемът със скоростта у нас е по-голям, отколкото в другите държави. В страни, подобни на нашата като Унгария и Чехия, установените нарушения са с пъти по-малко, отколкото в България, въпреки че ние разполагаме с много по-малко технически средства. Това означава, че по родните пътища водачите се движат доста по-бързо. При една от проведените в държавите от ЕС операция „Скорост“ е отчетено следното: в Чехия при 1000 точки за контрол са установени 3000 нарушения, а в България при едва 415 точки за контрол – 3500 нарушения.
И тъй като започнахме с примерите от Франция, в заключение нека да приведем още един. Западноевропейската страна не е от страните с висок риск от пътни инциденти, но въпреки доброто си законодателство след 2014 година и при тях се наблюдава увеличение на загиналите в катастрофи (все пак показателите им са далеч по-добри от тези на България- почти наполовина по-малко загинали на един милион жители). Властите обаче веднага взеха мерки и излязоха с решение: от 1 юли 2018 г. в страната се въведе с 10 км по-ниска максимално допустима скорост на движение по 400 000 км второстепенни пътища в страната. Ограничението от 80 км в час важи за двупосочните второстепенни пътища без централно разделително съоръжение (мантинела), представляващи 40% от цялата пътна мрежа във Франция.
Още преди решението на правителството да влезе в сила мотористи и автомобилисти няколко месеца протестираха, дълги дебати се водеха и на политическата сцена. Проучвания показваха, че всеки 6 от 10 французи не приемат мярката. Властите останаха непоколебими, позовавайки се на изчисления на експерти, че ограничението с едва 10 км в час ще спасява по 400 живота годишно. На 1 юли 2020 година ще бъде направена оценка на мярката.
Та не е лошо да се проучва чуждият опит. Особено, ако води до положителна промяна в статистиката.

Автор: Ваня Георгиева

"България с 29 катаджийски камери на 1 милион жители, а Швеция - със 130 камери", 5 out of 5 based on 2 ratings.
(Visited 265 times, 1 visits today)