Изкуството да тунинговаш автомобили

Има хора, които, ако бяха ултрабогати, с лекота биха извадили 80 млн. долара, за да си купят примерно „Купа сено” на Клод Моне (картината е създадена през 1891 г.). За по-голяма част от човечеството това е твърде неразбираемо, но то е само, защото не притежават онзи тънък усет на изкуствоведската душа.

Както тези хора са способни да се възхищават до припадък на светлосенки, цветове и форми, така има и друга порода хора, които със същата страст, мания и обожествяване гледат на автомобила. Ама дотолкова, че се втренчват във всеки детайл, дупчица и цвят на конеца. За тях колата не е просто евтино или скъпо средство за придвижване. А начин да изразят своята индивидуалност и емоция, да разбият клишето, да бъдат смели и оригинални. За тази рядка категория автомобилисти тунингът е чиста проба изкуство.

За да избяга от масовката и защото много иска да създава шедьоври на колела, преди 22 години едно момче от София създава първото в България професионално тунинг студио. В началото дейността му горе-долу се ограничава в предлагането на тапицерски услуги за автомобили. Към днешно дата популярността на студиото на Атанас Вилнер (Vilner Design) излиза далеч извън границите на страната ни. Името му е известно от Австралия до САЩ, от Мексико до Русия и т.н. В Китай вече има два офиса, които ползват по франчайз схема неговото име. Работата на българина и неговият екип е коментирана неведнъж дори в Top Gear, Auto Bild и Jalopnik.com. И това е така, защото освен идеи, качество на ръчната изработка и отношение към клиента, те са избрали да работят по формулата: „Може да видите на улицата две еднакви „Порше”-та, но никога два еднакви автомобила „Вилнер”!

Българското студио Vilner Design попада във фокуса на Top Gear покрай работата си по хърватския суперавтомобил Rimac Concept-One с цена към 1,5 млн. евро. Екип на известното английско предаване тествал колата и специално попитали за интериора. Тогава им обяснили, че е дело на българи.

„Хърватите ни бяха следили в интернет. Повикаха ни на среща в Загреб, беше преди няколко години. Освен нас, бяха поканили и дизайнери от емблематичното италианско студио Pininfarina”, разказва Атанас Вилнер. – Италианците са правили повечето ферарита и ламборгини, „Алфа Ромео”. Хърватите ни попитаха каква ще бъде комбинацията от цветове в интериора. Pininfarina смятаха, че след като колата е електрическа, всичко трябва да е в тъмно и светло сиво. Аз им казах моето мнение – това е supercar и е нелогично да е сива отвътре. Тъй като цветът на автомобила бе кървавочервено към бордо отвън, аз предложих отвътре да е комбинация от бордо и слонова кост. Те избраха да работят с мен”.

Друг скъп автомобил от портфолиото на дизайнерското студио е испанската спортна кола Tramontana с цена около 350 000 евро. Тя е двуместна, като шофьорът и пасажерът стоят един зад друг като в изтребител. Люкът също се отваря като на изтребител. И тук българите са работили по интериора. Всъщност те били поканени да довършат работата на едни французи, от които испанците не останали доволни. Хората на Вилнер създали изцяло нов волан, странѝците, двете седалки, козирката на таблото.

Иначе началото на бизнеса в България било трудно, връща времето назад Атанас Вилнер. Най-вече заради съществуващите предразсъдъци и отпечатъка на тогавашната епоха. През 90-те години на миналия век, както при модата в облеклото, така и в интериора, всичко бе сиво, черно и бежово, казва дизайнерът. „Явяваше се по един клиент годишно, който искаше нещо по-различно. Ако предложиш на някого нещо по-така, той ти казва: „Какво искаш да направиш с колата ми?”, спомня си с усмивка той. И днес обаче консерватизмът често надделява. „По принцип хората нямат смелостта да бъдат различни. Първо за основен цвят, после за комбинацията от цветове. Като сложиш повече от два цвята и се мръщят. А майсторството, изкуството е да можеш да хванеш най-непредполагаемите цветове и да ги комбинираш”, смята дизайнерът.

В тунинг студиото се работи по индивидуални проекти, но не само това. Занимават се с всичко – от поддръжка и почистване на интериор, до смяна на малки детайли и създаване на цялостна нова визия. Върху тях умува целият екип. Събират се, разглеждат колата, дават се идеи, после клиентът попълва въпросник. Обикновено собственикът дава някаква насока, която екипът доразвива. Работата по преобразяването на автомобила продължава месец, месец и нещо. Когато се прави само волан, отнема ден-два. Разбира се, за да се получи всичко както трябва, са нужни подходящите материали. Сега е лесно, защото има интернет и можеш да намериш това, което търсиш, казва дизайнерът. Трудното е останалото – да създадеш проект, с който колата на клиента ти да изпъкне, и да го реализираш на нужното високо ниво. Много голяма част от тунинга е занаятчийство. Изработва се на ръка, като скъп костюм.

Разбира се, при качеството няма как да говорим за компромис, защото в известен смисъл тунинг студиата се конкурират с автомобилни гиганти. Представете си само да закарате за доработка или цялостна промяна нещо скъпо и красиво, а отсреща да ви зашият криво-ляво новите седалки.

Дългият над 5,6 метра десетгодишен Rolls-Royce Phantom Drophead Coupe е една от най-сполучливите преработки на Vilner. За обновяване на салона те използват десетки метра фина бяла кожа. Тук им хрумва гениалната идея по средната част на седалките и централния подлакътник да изпишат под формата на перфорация ‘RR’ – инициалите на Чарлз Роуз и сър Хенри Ройс. Миниатюрните дупчици имат и друг смисъл – подпомагат вентилацията и отоплението на седалките. За някои от детайлите в интериора избират цвят череша, който добре се връзва и с бялото, и с апликациите от благородна дървесина. Крайният резултат е ултракрасив автомобил, който запазва джентълменското си излъчване. А коментарите по форумите за него са: „Това е на световно ниво”.

„Смятам, че в масовите автомобили изобщо не може да се извади това качество, което ние можем да предложим. Там всичко е конвейер и се прави бързо. Ние слагаме много допълнителни мотиви, които правят сложна цялата комбинация. Например, ако една седалка се шие от 40 детайла кожа, ние можем да използваме и 100. Тоест да я направим от още по-малки парчета, с още по-различни форми. Ние не правим копи пейст на това, което съществува, а създаваме изцяло нови кройки”, обяснява технологията на процеса Вилнер.

Един от последните проекти на студиото е Mitsubishi Allroads Ronin by Vilner, в който почти всеки сантиметър е преработен. Това е може би най-цялостният тунинг, правен някога при тях. Тъй като колата е японска, Атанас Вилнер решил да заложи на местната култура и традиции. Сега колата няма нищо общо с предишния ѝ вид.

Преобладаващо мъже търсят промяна, модификация и подобрения по автомобилите си. Една от най-странните идеи обаче дошла от жена. Дамата поискала от дизайнерите да облекат седалките в салона на чисто новия ѝ джип „Лексус” с естествена кожа с косъм от зебра. От дизайнерския екип успели да я убедят, че по-елегантно ще стоѝ, ако поставят само няколко дребни акцента от екокожа, имитираща окраската на африканското чифтокопитно животно. Експериментът се получил. И клиентката останала доволна, и дизайнерът без притеснение поставил подписа си в лексуса след финализирането на проекта. На един „Нисан” GT-R пък като екстра направили звездно небе от светодиоди от вътрешната страна на тавана. Нещо подобно има при един от моделите на „Ролс-Ройс”.

По думите на Вилнер в последните десет години модата при интериора и екстериора на автомобилите се е развила страшно много. „Автомобилният интериорен дизайн не е бил толкова подробен от 60-те години, от американските автомобили. Сега се обръща много внимание на отделните елементи – часовникът да е с копченца с хромче, пък да са леки за пипане… Воланите също вече са много по-леки. Хората прекарват страшно много време в автомобилите си и производителите се насочиха да ги правят много удобни”, казва дизайнерът.

На някои клиенти и това не им стига – те искат да са различни.

автор: Ваня Георгиева

"Изкуството да тунинговаш автомобили", 5 out of 5 based on 8 ratings.
(Visited 132 times, 1 visits today)