Лошите пътища убиват!

През 2009 година в гората край Бакаджика раздрънкан автобус уби 18 души, тръгнали на поклонение към манастира „Свети Спас”. Девет години по-късно друг един автобус погуби живота на 17 души на връщане от поклонение в манастир. Безсилни сме да търсим знаци в подобни злокобни произшествия. Те обаче поставят на фокус въпроса: „Къде е държавата?”

И ако при първата катастрофа с такава масова смърт се питахме защо допускат някаква развалина да вози живи хора, то случаят от онзи ден край Своге поставя още повече и още по-страшни въпроси.

На практика след трагедията на рехабилитираното за 23 млн. евро трасе държавата за пръв път призна, че у нас нови пътища се правят лошо и некачествено. Досега институционалното говорене се изчерпваше в изтъкване на това какво е направено – нови магистрали, нови трасета, усвоени милиарди… Нищо, че всеки ден хиляди шофьори продължават да трошат колите си и да се убиват заради състоянието на асфалта у нас.

Шофьорът на автобуса–убиец край Своге може и да е невинен, може и да е виновен. Тепърва следствието ще нищи това.

Трябваше ли обаче 17 души да си отидат без време, за да разберем целия абсурд, в който живеем?

Така нареченият ремонтиран път е пуснат в експлоатация през 2014 година. Комисия от 20 души приема ремонтираното трасе без забележки. Официално получава акт 16 през 2016 година. Тоест две години се е ползвал без разрешение за ползване?! Проблемите не закъсняват. Стават катастрофи, автомобилисти се оплакват, че няма сцепление и направо се пързалят по асфалта. При дъжд водата не се оттича, образуват се реки, аквапланинг и т.н. Разни експерти на държавна служба си разменят писма. От дългата кореспонденция нищо не следва. Пътната фирма пет пъти официално е канена да отстрани дефектите в гаранционния срок, който и към днешна дата не е изтекъл. Но няма сила, която да накара строителя да си свърши работата като хората. Дори онази „сила” в лицето на държавата, натикала кървавите 23 милиона евро в ръцете на изпълнителите на проекта.

До този момент не стана ясно защо прокуратурата не е била сезирана, за да се намеси. Обвинението и следствието се включиха след гибелта на невинните жертви. Не преди, а след тяхната смърт беше взета проба от асфалта, за да се установи, че е с недопустимо качество. По думите на регионалния министър Николай Нанков от вчера асфалтът е съдържал варовик, който има свойствата да се полира при употреба. Затова той не би следвало да се поставя в износващата част на настилката. Значи прави са били автомобилистите, които са се оплаквали, че направо се пързалят като карат.

Още преди да излязат резултатите от пробите експерти публично заявиха, че това е настилка, която обикновено се поставя на детски площадки. На катерушки един вид, не на натоварено пътно трасе, по което се движат камиони, автобуси, автомобили.

Че е хлъзгаво и няма никаква грапавина по асфалта, се видя и от разни експерименти, показани по телевизиите.

Не само това. В последните дни много други нередности излязоха наяве, които направо същистват заради немърливостта и безотговорността, която властва на всякакви нива у нас. Заговори се за грешки в проекта за ремонт на трасето. За това имало ли е изобщо надзор и каква работа е вършил той?

Хората се оплакват, че фаталният завой не може да се вземе от автобуси и тежкотоварни камиони без те да навлязат в насрещното движение. Между другото това се видя и от екрана. Според експерти на това място изобщо не е трябвало да има тротоар, защото в случая може би именно той е спомогнал на автобуса да прескочи мантинелата и да падне в пропастта. Всъщност мантинелата не е била от най-здравите, тъй като пътят не бил такъв, че да се изискват предпазни огради от най-висок клас. Но пък то изобщо май не е имало и мантинела, защото преди това била бутната при друга катастрофа.

От вчерашната пресконференция на министър Нанков излезе още една новина, която може би хвърля повече светлина върху цялата схема, по която се правят ремонтите у нас и която обяснява донякъде качеството на новите пътища. Фирмата-изпълнител е подавала към АПИ документи, че материалът съответства на необходимите стандарти. Дружеството е пращало проби от асфалта за изследване в частна лаборатория. Тя се намира в същия град, където е и седалището на фирмата-изпълнител. АПИ е била информирана за рецептата на асфалта. По документи всичко е изрядно. Но на трасето – оказва се впоследствие – съвсем не е така. Кой обаче контролира какво се изследва и дали резултатите, които се записват в документацията, са коректни?

Това са само част от абсурдите, а те са недопустимо много в този случай.

Лошото е, че зле направеният път по Искърското дефиле, не е изключение. И не говорим само за качеството на положения асфалт, а за цялостно изграждане на инфраструктурата, направено умно и с мисъл за безопасността на хората.

Когато се заговори за пътища, обикновено обяснението е, че 30 години нищо не е правено. Това наистина е така, но как се работи в последните десет години. Припомнете си само магистрала „Струма”, която пропадна само часове след официалното откриване. Същото се случи и на магистрала „Марица”. Ами ремонтираната част на „Тракия”, по която направо се люлееш, докато караш. Нареждането на паветата по столичния бул.”Дондуков” за нашите строители пък е по-сложно от Хеопсовата пирамида. Там вече имаме ремонт на ремонта на ремонта…

Примери колкото щеш.

Когато стане нещастие обаче, в масовия случай според властите виновен е шофьорът. Както и сега. Към момента Григор Григоров е единственият обвиняем, приведен от болничното легло направо в следствения арест.

За някои той има вина. Съществуват свидетелски показания, че при катастрофата говорел с пътник, вместо да гледа пътя пред себе си, а освен това карал с леко превишена скорост.

За други той е 18-тата жертва на инцидента. Григоров ще бъде съден, но по-важното е дали ще бъде сам на подсъдимата скамейка.

автор: Ваня Георгиева

"Лошите пътища убиват!", 5 out of 5 based on 8 ratings.
(Visited 257 times, 1 visits today)