Понякога и 20 км/ч е опасна скорост

Проф. д-р т.н. инж. Станимир Карапетков участва в конференцията „Заедно за по-безопасни пътища“, организирана от СБА. Той изнесе лекция на тема „Технически причини за възникване на ПТП според съдебните експертни практики“, която предизвика оживен интерес и много коментари. Проф. Карапетков е преподавател в Техническия университет в София.

Проф. Карапетков, колко години се занимавате с изготвянето на автотехнически експертизи, свързани с пътно-транспортни произшествия?
– 30 години се занимавам с автотехнически експертизи и научната ми работа е пряко свързана с идентификация на ПТП.

След толкова натрупан опит в тази нелека материя може ли да потвърдите това, което многократно е казвано от Пътна полиция и МВР – че повечето катастрофи у нас стават по вина на водачите?
– Да. Почти във всички случаи с малки изключения. Техническите причини за ПТП заедно с лошо поведение на водачите, включително малък опит и стаж, но и човешка грешка с действията, които трябва да извършат при възникване на опасност.

Според вас на какво се дължи това? На лоша подготовка, на самонадеяност, агресия…
– За мен подготовката на нашите водачи не е лоша от гледна точка на това как да се борави с приборите – управление, спирачки, поведение на пътя. Основната грешка е в манталитета на българите. Поведението на пътя е една реакция на това, което не можем да направим вкъщи -.там, където стресът е голям, където не сме свободни. Пътят е нашата свобода, автомобилът е нашето царство. В него ние се чувстваме добре. Особено младите водачи, особено хората, които бързат за работа, които имат по-динамично ежедневие. Те правят грешки. Управляват със скорост, която е технически несъобразена с нещо. Не трябва да говорим за технически несъобразена скорост по принцип. Това е неправилно. Тя е технически несъобразена или със завоя, или с пътната настилка, или с наличието на пешеходци, или с видимостта, или с намалената видимост в мъгла… Тоест, трябва винаги да конкретизираме защо скоростта е несъобразена. Говорейки така общо на хората, те не разбират това. Трябва да им обясняваме. Съществува огромен вакуум между това, което става в съда, това, което знаят юристите, това как се тълкува законът и реалния водач на пътя, който не разбира закона. Законът не е лошо написан, но е на много високо, сложно ниво. Много текстове бяха премахнати, защото се подразбирали…

Може ли да дадете пример?
– Ето ви пример. В стария закон имаше текст, когато се превключва на къси светлини, скоростта да се намалява. Това беше премахнато, защото се дублира с чл. 20 от ЗДвП, където е казано, че скоростта трябва да е съобразено с видимостта. Безусловно, като превключим на къси светлини видимостта се намалява и трябва да намалим и скоростта. Но ако го напишем императивно, водачът ще го види. Същото е и когато се преминава покрай група хора. По-рано имаше текст, че преминаването покрай група хора става бавно. Покрай автобусна спирка – също. Всичко това е премахнато, защото се счита, че е казано в чл. 20 от ЗДвП. Само, че чл. 20 е за юристи. Второ, в много неща има въпрос на тълкуване. Какво е предвидимо препятствие? Каруца на магистрала „Тракия“ предвидима ли е? Не е безусловно предвидима, но в съда ще се приеме, че е предвидимо препятствие. В тежки катастрофи с верижна реакция е същият казус. Ние трябва да спрем, ако има препятствие, иначе удряме хората там. Въпросите са много сложни. Затова искам да провокирам към разговор не само върху човешкото поведение, но и върху нормативната уредба.

Експерти неведнъж са коментирали, че остарелият автопарк също е причина за многото катастрофи с жертви.
– Това считам, че е причина при товарните автомобили и автобусите. Там светлините са лоши, спирачните уредби – също. За леките автомобили не е толкова съществено.

Вие в момента заставате срещу думата на много хора.
– Те не са специалисти. Аз правя експертизи. Разликата е там, че слушам много хора да говорят по телевизията, но автоекспертите са в съда. Те са там от самото начало, от самото произшествие с размазаните тела, с кръвта… Виждаме всичко. След това го разследваме. Правим експертизи – една, две, три в зависимост от съда дали ги приема. До последната инстанция ние сме в съда. Прокуратурата, съдът и ние знаем какво става. Пътна полиция е чудесен, превантивен контролен орган. Много работа са свършили момчетата, много са намалили катастрофите. Но когато пътен полицаи започне да говори за технически причини за ПТП, той говори това, което вижда. Той не може да направи анализа. Той не може да види всички субективни възприятия на водачите, за дадения казус да направи оценка. Казва се с цел медийна сензация нещо по телевизията, настройва се общественото мнение. После, когато се реши делото, обществото не го приема, защото има други нагласи.

Шофьори много често се възмущават от понятието „несъобразена скорост“ и това, че този термин е много удобен, когато се пишат актове. Доста често се използва при разследвания на ПТП, без да се търсят други възможни причини.
– Абсолютно сте права. Щом има ПТП, значи има несъобразена скорост. Човек може да кара безопасно с висока скорост. Да, рискът е огромен, когато караш със 160 км/ч на магистралата. Но когато няма обекти, няма хора и автомобили, които да пречат, това не води до ПТП обезателно. Да, административно наказание трябва да получи водача, защото не спазва ограничението в скоростта. Много по-опасно е да караме с 20 км/ ч покрай едно дете на тротоара. Значи, скоростта е малка, да, но има сериозна опасност…

В някои случаи водачите с право питат коя скорост е съобразена.
– Скорост, съобразена с нещо, е тази, при която, ако това нещо създаде опасност, да можем да спрем. Нещото може да е остър завой, пешеходец, инвалид, деца на пътя, превключим ли на къси трябва да намалим. Тоест няма определена точна величина на безопасна скорост. Тази скорост трябва да се съблюдава с нещо, с обект, който може да създаде опасност. Ние трябва да обясним на хората кои са тези обекти. Ние не ги обясняваме. Има дами, които карат много внимателно., но също правят грешки. Независимо, че карат бавно. Разбира се, мъжете правят по-тежки произшествия. Изпреварват повече от жените. Жените маневрират лошо, но мачкат ламарини, в което няма голям проблем. Мъжете с качеството си на силния на деня, който може да управлява, прави много повече тежки грешки. Затова кой е по-добър водач мъжете или жените е много дискусионен. Зависи от критерия. Със сигурност жената е по-добър шофьор, защото прави по-малко произшествия. Но когато се гледа маневриране, скорост, управление, разбира се мъжът.

Стават ли много катастрофи заради лоши пътища, липса на маркировка и т.н.?
– Да. Заради дупки на пътя, неравности по асфалта или заради лошо оттичане на дъжд. Не винаги става въпрос за аквапланинг, но заради лошо оттичане на водата се получава лошо сцепление и колата губи устойчивост.

автор: Ваня Георгиева

"Понякога и 20 км/ч е опасна скорост", 4 out of 5 based on 6 ratings.
(Visited 190 times, 1 visits today)