Рали шампионът Крум Дончев за СБА: През зимата трябва да бъдем нежни с автомобила: плавни движения на волана, по-голяма дистанция, без резки спирачки и газ

През зимата пътната настилка е най-непредвидима. Снегът, поледицата и хлъзгавата мокра настилка често могат да подведат шофьора, да го поставят в трудна ситуация, в която трябва бързо да се действа, стига човекът да има нужния опит. Как да реагираме зад волана, за да не застрашим нашия и живота на останалите?

Отговора  потърсихме от автомобилния пилот Крум Дончев – носител на Европейската рали купа на ФИА през 2014 г., четирикратен шампион на България и призьор от десетки национални и международни състезания. Освен за особеностите на зимното каране,  Дончев разказва в откровен и изключително интересен разговор за своя път към успеха и титлите, защо България днес трудно може да създаде големи рали шампиони и с какво жените превъзхождат мъжете шофьори зад волана.

  Какво трябва да знаят водачите за зимното управление? Какви съвети ще им дадете за спокойно и безаварийно шофиране?

– Зимното шофиране е изключително специфичен елемент от управлението на 1автомобила. По нашите ширини ние нямаме толкова дълъг период от годината, в който да управляваме върху настилки със сняг и поледица, така че да се адаптираме по-добре и да придобием по-голям опит. Имаме максимум около два месеца в годината. Тези два месеца се оказват критични за нас. При появата на първия сняг или поледица става нещо страшно. За нивото на адаптация говоря – когато човек трябва да осъзнае, че трябва да намали скоростта, да спазва дистанция, да бъде по-предпазлив, отколкото през останалата част от годината.

Как могат да се избегнат рисковите ситуации?

– В такъв тип екстремални условия трябва  да бъдем изключително нежни към управлението на автомобила, с много леки и плавни движения трябва да става всичко. Не трябва да влияем агресивно на работата на уредите, за да може колата да реагира адекватно на нашите команди. Например, не трябва да натискаме рязко спирачките, а плавно, лекичко. Трябва да започнем да спираме от много по-голяма дистанция. Работата с волана също трябва да е изключително нежна. С много бавни и постъпателни движения. Тук е трудният момент за хората. Когато човек изпадне в стресова ситуация, първоначалната му реакция е да реагира бързо, опитвайки се да се спаси. Факт! За всички нас това нещо е валидно. Но както казах, препоръките са да действате плавно.

Каква трябва да е техническата подготвеност на автомобила?

– Задължително автомобилите да бъдат обути със зимни гуми през зимния сезон.

Законът допуска през зимата да се кара и с летни гуми, стига да имат поне 4 мм дълбочина на грайфера.

– Това е изключителната нелогичност на закона. Нашите закони са правени от хора, които не знаят как човек трябва да запази живота си на пътя. Височината на грайфера на гумата е едно от изискванията за зимния сезон, което е добре. Определящо значение за сцеплението на автомобила обаче има сместа на гумата и нейната мекост. Абсолютно грешно е да се регулира само нивото на грайфера, без да се обозначи какъв тип смес трябва да използваме. Аз смея да твърдя, че височината на грайфера изобщо не трябва да е определяща при създаването на подобен закон. Много по-добре за сигурността на хората е гумата със специфично обозначение. Производителите най-добре знаят какви гуми са най-подходящи за съответния сезон. Затова е добре в закона да има посочено обозначение. И задължително ползване на зимни гуми.

Нашият закон допуска през зимата и всесезонната, освен лятната гума. Има ли голямо значение за нашите географски ширини дали колата ще бъде с всесезонни или със зимни гуми?

– Всесезонната гума също работи през зимата, но при много по-намалени характеристики. Тя няма качествата на зимната гума, когато е заледено и заснежено.

Има хора, които казват, че в България няма тежки зими, които да налагат използването само на зимни гуми. Често температурите са много над 7 градуса, а знаем, че зимните гуми се слагат при под 7 градуса.

– Винаги сме имали своя ответна реакция. Приемете тогава, че не трябва да използвате автомобилите си през зимния сезон, след като не искате да ги оборудвате по подходящ начин. Защо? Защото вие не застрашавате само своя живот, но и живота на всички останали.

Пак според закона зимната гума може да е с 1,6 мм, а не с 4 мм, каквото изискване има за летните гуми. Това достатъчно ли е?

– Да. Въпреки че много важна е и старостта на самия каучук. Каучукът е материал, който с времето остарява, втвървява се и се напуква. Втвърдяването приближава зимната гума повече до лятната гума и нейните характеристики. Затова е хубаво гумата да се обновява на 3-4 години след сезонното използване. Независимо дали има грайфер.

Правил ли сте експеримент как се увеличава спирачният път, ако карате с летни гуми през зимата?

– Не. Но на базата на опита мога да кажа – над 70% процента, което е нещо огромно. Да кажем, ако имаме 100 метра спирачен път, който трябва да изминем със зимните гуми, с летните гуми става 170 метра.

Казахте да се увеличи дистанцията, но с колко?

– Дистанцията зависи от сцеплението. При движение с около 80 км в час добре е да има едни 40 метра разстояние. Над 80 км дистанцията да се увеличава. Но не само дистанцията на този пред нас е важна. Наблюдавайте и този зад вас. Ако не се чувствате комфортно, бих дал едни примери и съвети, които се използват в Западна Европа. Там смъртността при катастрофи, особено в Скандинавия, е на ниско равнище. Затова може само да се учим от тях. Когато видите, че някой ви следва и не се чувствате комфортно, подавате сигнал с аварийните светлини. Човекът веднага разбира, че трябва да увеличи дистанцията.

Там има култура, това не вярвам да работи у нас.

– Защо и ние да нямаме култура на пътя. Всичко е в самите нас. Нима не сме хора?! Нима нямаме семейства и приятели?!

Иска ми се да дадем няколко практически съвета на нашите читатели – автомобилисти. Как например да излязат от снежна пряспа?

– Зависи от дълбочината на пряспата, как точно е затънал автомобилът. Ние увеличаваме сцеплението на гумите, на контактните петна с настилката тогава, когато приплъзваме колелото по малко. Да прави по-малко обороти и да се движи по-бавно. Когато даваме повече газ, се получава превъртане на колелото и шансът да излезем е по-малък. Съветът е: полусъединител с много малка, фина газ. Така увеличаваме сцеплението.

Какво е правилото, когато колата поднесе?

– Най-лесният съвет е: много бавно движение с волана и никаква спирачка. Опитвате се с газта и волана да регулирате посоката си на движение. Ако човек натисне спирачката, това е рискова ситуация. Когато колелата са блокирали, автомобилът става неуправляем и отива в посоката, в която е тръгнал. Не може да го изкарате от ситуацията. Моят съвет е с плавни движения на волана и със съвсем леко дозиране на скоростта  да се коригира автомобила в правилната посока. Спирачка не препоръчвам.

2

Вие сте един от тримата големи в българския автомобилен спорт. Многократен шампион, притежател на национални и европейски титли. Кой е най-ценният трофей за вас, г-н Дончев?  

– Всяка една титла, всяка една награда през годините е получена в изключително силна конкуренция в една от най-трудните автомобилни дисциплини, каквото е ралито. Точно това ги прави ценни всичките. Може би най-голямата награда е да съм носител на европейския рали трофей. Другата ценна награда е второ място в европейския рали шампионат. Разбира се и четирите пъти шампион на България. В онова време имаше голяма конкуренция. Успехите обаче не са само за мен, но и за целия отбор. Всяка една титла и награда се дължи на един цял отбор. Не е заслуга само на пилота или на навигатора. Хората обикновено разглеждат автомобилния спорт като индивидуален. Това обаче е колективен спорт. Спортът на отборите. И това е неговият чар. Двете ми победи в Рали „България” също са едни от званията, които завоювах в миналото и за които смея да твърдя, че са едни от най-големите. В цялата история на автомобилния спорт само трима са българите, които са печелили изданието на Рали „Албена-Златни пясъци” (новото му име Рали „България”). Това са легендарният Илия Чубриков, който веднъж е печелил ралито, Димитър Илиев два пъти е печелил и ние, които също сме печелили два пъти.

Колко години отдадохте на този спорт?

– 16 години активна състезателна дейност.

Какво ви струваше това в личен план? Какво изгубихте, докато печелихте титли?

 

– Най-големите лишения са били за семейството. Не мога да кажа, че съм ощетен от нещо материално, защото съм се занимавал с това, което най-много съм искал. Но когато участваш в един такъв рисков спорт, караш близките ти хора да се притесняват.

Коя е най-болезнената за тях случка?

– Имам една интересна и стресираща случка по време на Рали „Сливен” през 2006 г. Една отсечка преди финала с Митко Илиев се борим за първото място. Битката е на ръба. В един момент аз излитам от пътя на място, което е невидимо. Няма комуникация и в рамките на 10 минути настава мълчание по радиото, не могат да ме открият къде съм. Майка ми, всички слушат по радиото: „Търсим №1, търсим №1…”. Аз аз съм излетял между два радиопоста. Минават десет минути, докато ни открият и докато съобщят: „Екипажът е напуснал трасето, но е добре. Няма да продължи повече в състезанието поради невъзможност”. Тези 10 минути аз съм сигурен, че за близките ми са били години. Не може да си представите какво е усещането.

Автомобилният спорт е скъпо занимание. Може ли днес България да създаде големи, елитни рали шампиони?

– Аз ще бъда безкрайно честен. България като иституции и като политика никога не е създавала шампиони в автомобилния спорт. Шампионите са се създавали сами, благодарение на тяхната организираност, на техните екипи, на тяхната стратегия за маркетинг, желание да намерят финансиране от бизнеса. Нашата държава е с малка икономика. Не може да разчитаме, че тази малка икономика, която е стресирана отвсякъде, ще иска и ще бъде мотивирана да създава и развива шампиони. Това не е до хората, които го желаят. Това е до средата, в която те живеят. Днес има млади и талантливи автомобилисти, но те за съжаление не могат да намерят нужния ресурс, за да изминат свой път на развитие. За да имат повече тестове, по-хубави гуми, да участват в конкурентните състезания навън… Човек се развива в силна конкуренция. Всички тези неща са свързани. Мога да спомена Даниел Попов, Григор Григоров – те са млади пилоти, които искат да се покажат на сцената. Имат мотивацията, но нямат този шанс. Държавата я оставете, тя никога не е заставала зад спортисти. Тя е заставала зад мероприятия, които да финансира, които да създават конкуреция. Това пак е нещо. Тя се е опитала да създаде инфраструктура. За съжаление това е абсолютно недостатъчно. Много малко си дават сметка автомобилният спорт какви средства може да генерира спрямо другите спортове. Знаете ли, че на едно Рали „България” в силните му години присъстваха 100 000 души. Тези хора са разпръстнати в радиус от 60-70 км. Това означава, че тези хубави туристически райони са захранени икономически с това мероприятие, макар за три дни. Пълнят се хотели, супермаркети, заведения…Това не е просто едно мероприятие, което търгува един билет, за да отидеш да гледаш час и половина футбол. Топ дербито в България генерира максимум 20 000-25 000 души.  Ралито е в пъти по-голямо мероприятие и икономическите ползи за държавата и бизнеса са в пъти по-големи. Тук държавата има освен социален и икономически интерес да финансира.

Може би по-активно трябва да се търси финансиране от държавата

– Интересите на държавата са насочени към олимпийските спортове. Но тук е много важно да се направи анализ какво е постигнато от тяхната стратегия за развитие на олимпийските спортове и какво има като приходи от тях. Спортът за подрастващи е прекрасна инвестиция. Ние традиционно винаги сме били силни в силовите спортове-щанги, борба. В момента, ако влезете в зала в детско-юношестка школа едва ли ще намерите много деца. Посланието към родителите също трябва да е друго – да им се каже, че спортът възпитава, формира личности, ражда приятелства…

Вие участвате в инициативи на СБА, свързани с деца. Това ли ви кара да се включите в тези кампании с името, с биографията, с личния си пример?

– Това, което ме накара, е да обясня на децата колко е важно да обърнат внимание на безопасността си. България дава средно по 700-800 жертви годишно в катастрофи. Тази статистика е съкрушителна. По брой на жертви на 1 милион жители сме на първо място в ЕС. Мисля, че трябва да се напише изцяло нов Закон за движение по пътищата. Този е поправян и допълван над 65 пъти. Бил съм в работна група в парламента, има потресаваща некомпетентност. А законите трябва да се правят от хора, които познават и разбират материята.

Вас къде повече ви е страх – на състезателното трасе или на улицата като обикновен шофьор?

– Аз благодарение на опита си не изпитвам страх. Е, всеки човек има поне малко страх в себе си, но разликата е в нивото на страха. Все пак повече се притеснявам на пътя, защото съм ставал свидетел на изключително много нелогичности. Това идва от незнанието на хората как да управляват правилно автомобила си. По време на състезание страхът ми е сведен до минимум. Единственият фокус в мен е битката за първото място. Там съм максимално рационално мислещ, със своите бързи реакции. Страхът е сведен до минимум.

Как се справяте с адреналина, когато сте зад волана, но не на състезание

– Аз нямам адреналин. Той е притъпен, изконсумиран е с годините. При мен истинският адреналин идва от друго нещо – в самото състезание с най-добрите, с определени автомобили и в определена среда. По улиците нямам адреналин, няма нещо, което да ме провокира.

Значи не сте агресивен шофьор?

– Не. Спортът ме научи да бъда плавен, сдържан шофьор. Попадал съм в трудни ситуации. На пътя са се обръщали хора по груб начин. И вие сте били свидетели, че такива неща се случват.

О, да. Особено, когато видят жена зад волана.

– Това не мога да го разбера. Мисля, че жената може да бъде много по-добър шофьор от един мъж, защото е много по-внимателна. Тя по-детайлно обръща внимание на средата. Единственото нещо е, че самите дами не приемат шофирането толкова присърце. Мъжете живеят с мисълта за автомобила и управлението му. Но самочувствието на мъжете спрямо жените на пътя е абсолютно без покритие.

В този ред на мисли давате ли съвети съпругата си, карате ли й се, когато е зад волана?

– Не й се карам. От време на време давам напъствия.

Казахте, че повечето мъже живеят с мисълта за автомобила. Обичат високите скорости и мощните двигатели. Това ли ви накара и вас да се отдадете на този спорт?

– Аз като дете бях чувал, че баща ми едно време се е занимавал с автомобилен спорт. Тренирах футбол в ЦСКА, а в съседство имаше кръжок по картинг. Бягах от тренировка, за да гледам карт. Не можех да се запиша, нямах разрешение от родителите си. Един ден събрах смелост и отидох при баща ми. Казах му, че искам да се запиша на картинг. А той ми обясни, че не можем да си го позволим. Беше шофьор и нямаше как ми купи картинг, да го даде на кръжока и те да ме учат. Това беше 1987-1988 г. Станах на 16 години. Баща ми пътуваше извън България, а майка ми ме водеше да гледам Рали „Албена”. По цял ден стоях на една скала и гледах състезателните коли. И си мечтаех един ден да имам ладичка, с която да се състезавам. Взех книжка, имах вече жигула и на втория месец се записах на аматьорско състезание. Станах втори в генералното класиране. Наградиха ме, бях щастлив, целеустремен. Тогава моите родители решиха, че трябва да направят всичко възможно да изпълнят тази моя мечта. За което много им благодаря. Получих тяхното разрешение и старт на борбата в спорта. Заедно с тях. Баща ми много ме подкрепи, благодарение може би на него колелото успя да се завърти. Появиха се приятели, които ми помагаха финансово. Така успяхме да реализираме този наш проект. Нещо, което днес младите не могат да направят, а трябва! Тук може би съм малко краен, но истината все някой трябва да я каже, а тя е само една…..“работете повече, за да постигнете повече“, защото аз съм сигурен, че можете.

4

Интервю с Ваня Георгиева

"Рали шампионът Крум Дончев за СБА: През зимата трябва да бъдем нежни с автомобила: плавни движения на волана, по-голяма дистанция, без резки спирачки и газ", 5 out of 5 based on 9 ratings.
(Visited 688 times, 1 visits today)